Отец Димитър Димитров: Новият папа ще бъде избран бързо, мож...
- Папа Франциск имаше дарбата да поддържа връзка, той проповядваше състрадание
- Вярата е нещо, което е вложено в нашето ДНК, любовта към Бога е преди страхопочитанието
- Какво направи папа Франциск, с цел да промени мнението на хората за самата Църква?
- Всеки един папа има собствен принос за времето, в което Бог го е призовал като правоприемник на Петър. Папа Франциск, като всички свои прародители, имаше една изключителна дарба да поддържа връзка със съвременниците си на език и с жестове, които те схващат. Може би неговата специфичност беше тъкмо това - силата на жестовете. Имаше една особена заложба да прави такива знаци, които са доста мощни.
- Папа Франциск обаче беше най-откровен, най-земен и пряк. Той говореше за секс, за футбол.
- Папата е човек със своя характер и нрав, който зависи доста от произхода му. Да не забравяме, че Хорхе Марио Берголио, бъдещият папа Франциск, е потомък на италиански емигранти от Пиемонт, планинска част, където хората се трудят непосилен. В Аржентина този италиански нрав пък се комбинира с латиноамериканския характер.
- Франциск надскочи въпросите на Църквата, защитаваше бежанците, искаше да спре войната в Украйна.
- Всеки един папа в своето време е говорил на света. Не може един християнин да няма своето отношение към политиката, тъй като това е животът на едно общество, в по-малък или в по-широк аспект.
И няма по какъв начин папата, като един нравствен водач, да няма отношение по тези въпроси, изключително когато те касаят човешкото достолепие, развиването на цели народи. Същевременно самата социална активност към този момент е една форма на политика.
- Покойният папа постави огромни старания за помиряване сред другите религии. Мислите ли, че в този момент Ватиканът ще продължи тази политика?
- Тази наклонност е стартирана от дълго време. Самият папа Франциск е от това потомство духовници, които са рожби на Втория ватикански събор.
Това е огромното духовно земетресение, в най-хубавия смисъл, в Църквата от новите времена, когато се дава опция да се промени речникът, с цел да бъдат разбирани вековечните истини на Евангелието от актуалните хора, а не да останат някак облечени в тайнственост и нереални.
И в случай че Църквата си е разрешавала през вековете да не обръща внимание задоволително на това, в този момент, популярност Богу, е преоткрила нуждата да се работи с всички сили, сили и положително отношение по този въпрос за доближаване и за единение.
- Дълъг и сложен ли ще бъде изборът за правоприемник на Франциск?
- Мисля, че по-скоро не. Няма да бъде доста дълъг. Хубавите неща стават мъчно. Пак ви споделям, от моя позиция сигурно въздействието на Светия Дух е това, което работи. Кардиналите са мъдри хора. Когато най-големите упования са за една избрана фигура, след това се оказва, че не се получава по този начин и стават изненади.
Кой не се изненада, че беше определен Йоан Павел II, един папа, пристигнал от социалистическия блок. Един съвсем незнаен поляк. Даже публицистите тогава са се питали дали не е африканец.
- Все отново Католическата черква подготвена ли е за цветнокож папа?
- Ние не бяхме питали преди избора на папа Франциск дали Църквата е подготвена за избора на латиноамериканец. На никого тогава не му идваше даже мислено подобен въпрос. Преди Йоан Павел II на никого не му е хрумвало дали църквата е подготвена за избор на поляк. Ами първите папи въобще не са били нито италианци, нито французи или испанци, както са били епохи наред. Тъй че Църквата е подготвена за всичко.
- А дали конклавът ще търси претендент, който оптимално се приближава до Франциск?
- Всеки папа е даден от Бог в Църквата, в миг, и какъвто би трябвало да бъде той. Така че би било неправилно Франциск да се съпоставя със своите прародители и надали не да се слагат някакви упования за неговия правоприемник. Нормално е да има някакво продължение, както можем умерено да го кажем, между Йоан Павел II и Бенедикт. Да, сред Бенедикт и Франциск по-трудно се откриват, само че не че няма. Наистина съм надълбоко убеден, че новият папа ще бъде верният човек, който ще избере по ентусиазъм на Св. Дух верните насоки. Главният настоящ инструмент в избора на нов папа не е конклавът, а е Св. Дух. Бог работи посредством хората, съответно, посредством избрани лица, които са призвани да извършат тяхно служение. И аз съм сигурен, че те пък ще го извършат по най-хубавия метод.
- Когато обсъждаме ролята на Църквата, доста значим въпрос е до каква степен младежите през днешния ден са вярващи.
- Аз мисля, че без значение от възрастта си всеки човек е естествено податлив към вярата. Вярата е нещо, което е вложено вътре в нас, в нашето ДНК, и зависи от нас и от ситуацията към нас по какъв начин го развиваме.
От фамилията зависи дали ще предразположи своите деца към това чувство на вярата. То може да бъде неразвито, може от време на време да се търсят заместители, всички сме очевидци на трагични образци за това, само че това го има.
Ето в този момент се отсрочи канонизацията на Карло Акутис, който умря на 15 години през 2006 година, той би могъл да ми бъде наследник. Той беше инфлуенсър, един младеж, който работеше с интернет, играеше футбол, обичаше с раница да върви в планините. Обичаше всичко това, което би могло да обича един младеж, който обаче обичаше Бог и евхаристията и който самичък извести своята гибел.
- Доколко актуалните младежи са хора, който нямат боязън от Бога?
- По-големият проблем е за мен дали и възрастните знаят, че би трябвало да имаме обич към Бога. Страхопочитанието е по-различно от страха. В манталитета на по-възрастните генерации съществува едно разбиране, че Бог работи на правилото наказване за всеки грях и премия за положително държание. Божият наследник ни откри, че Господ не работи тъкмо по този начин, а с състрадание. И папа Франциск доста способства, с цел да се открие в допълнение тази същинска хубост на Божието лице. В прочут смисъл милосърдието е ключовото разбиране на ръководството на починалия папа. Така че по-скоро вместо да научим някой да има боязън от Бога, дано първо да го научим да има обич към Бога. Тогава ще почне да има обич към самия себе си, да има обич към другите и да има благоговение и към Бога, и към самия себе си, и към другите.
- Как са съвместими обаче новите технологии, изкуственият разсъдък и обществените мрежи с вярата в Бог?
- Всичко е съвместимо, когато има верния и правилен метод на приложимост и желанието да бъде употребявано за положително. Давам образец с папа Франциск, който имаше девет акаунта и към 52 милиона почитатели. Да, обществените мрежи дават една голяма естрада. Средствата за връзка сами по себе си са неутрални. Нито положителни, нито неприятни. Зависи по какъв начин се използват. Някога са се тормозили доста, че с радиото и малкия екран надали не сатаната идва у дома. Със сигурност всички тези софтуерни открития на индивида са повече потребни, в сравнение с правят вреди, само че тъкмо тогава, когато са употребявани неточно.
- Каква беше връзката на папа Франциск с Българската православна черква? И какво го докара през 2019 година в България?
- Мисля, че на първо място беше желанието му да се срещне с локалната Католическа черква и да бъде посетител на българския народ, който в болшинството си е православен. И да бъде като един миг най-много за молитва за мир. Това беше едно от главните стремежи на папа Франциск, което, за жалост, не можа да се реализира. Но това, което се видя тогава, беше една чудесна среща с починалия към този момент патриарх Неофит, едно доста изтънчено от страна на БПЦ гостолюбие към папата, който остана, най-малко по този начин подразбрах, с доста положителни усещания.
- А какви са спомените от вашите персонални срещи с Франциск?
- Вярата е нещо, което е вложено в нашето ДНК, любовта към Бога е преди страхопочитанието
- Какво направи папа Франциск, с цел да промени мнението на хората за самата Църква?
- Всеки един папа има собствен принос за времето, в което Бог го е призовал като правоприемник на Петър. Папа Франциск, като всички свои прародители, имаше една изключителна дарба да поддържа връзка със съвременниците си на език и с жестове, които те схващат. Може би неговата специфичност беше тъкмо това - силата на жестовете. Имаше една особена заложба да прави такива знаци, които са доста мощни.
- Папа Франциск обаче беше най-откровен, най-земен и пряк. Той говореше за секс, за футбол.
- Папата е човек със своя характер и нрав, който зависи доста от произхода му. Да не забравяме, че Хорхе Марио Берголио, бъдещият папа Франциск, е потомък на италиански емигранти от Пиемонт, планинска част, където хората се трудят непосилен. В Аржентина този италиански нрав пък се комбинира с латиноамериканския характер.
- Франциск надскочи въпросите на Църквата, защитаваше бежанците, искаше да спре войната в Украйна.
- Всеки един папа в своето време е говорил на света. Не може един християнин да няма своето отношение към политиката, тъй като това е животът на едно общество, в по-малък или в по-широк аспект.
И няма по какъв начин папата, като един нравствен водач, да няма отношение по тези въпроси, изключително когато те касаят човешкото достолепие, развиването на цели народи. Същевременно самата социална активност към този момент е една форма на политика.
- Покойният папа постави огромни старания за помиряване сред другите религии. Мислите ли, че в този момент Ватиканът ще продължи тази политика?
- Тази наклонност е стартирана от дълго време. Самият папа Франциск е от това потомство духовници, които са рожби на Втория ватикански събор.
Това е огромното духовно земетресение, в най-хубавия смисъл, в Църквата от новите времена, когато се дава опция да се промени речникът, с цел да бъдат разбирани вековечните истини на Евангелието от актуалните хора, а не да останат някак облечени в тайнственост и нереални.
И в случай че Църквата си е разрешавала през вековете да не обръща внимание задоволително на това, в този момент, популярност Богу, е преоткрила нуждата да се работи с всички сили, сили и положително отношение по този въпрос за доближаване и за единение.
- Дълъг и сложен ли ще бъде изборът за правоприемник на Франциск?
- Мисля, че по-скоро не. Няма да бъде доста дълъг. Хубавите неща стават мъчно. Пак ви споделям, от моя позиция сигурно въздействието на Светия Дух е това, което работи. Кардиналите са мъдри хора. Когато най-големите упования са за една избрана фигура, след това се оказва, че не се получава по този начин и стават изненади.
Кой не се изненада, че беше определен Йоан Павел II, един папа, пристигнал от социалистическия блок. Един съвсем незнаен поляк. Даже публицистите тогава са се питали дали не е африканец.
- Все отново Католическата черква подготвена ли е за цветнокож папа?
- Ние не бяхме питали преди избора на папа Франциск дали Църквата е подготвена за избора на латиноамериканец. На никого тогава не му идваше даже мислено подобен въпрос. Преди Йоан Павел II на никого не му е хрумвало дали църквата е подготвена за избор на поляк. Ами първите папи въобще не са били нито италианци, нито французи или испанци, както са били епохи наред. Тъй че Църквата е подготвена за всичко.
- А дали конклавът ще търси претендент, който оптимално се приближава до Франциск?
- Всеки папа е даден от Бог в Църквата, в миг, и какъвто би трябвало да бъде той. Така че би било неправилно Франциск да се съпоставя със своите прародители и надали не да се слагат някакви упования за неговия правоприемник. Нормално е да има някакво продължение, както можем умерено да го кажем, между Йоан Павел II и Бенедикт. Да, сред Бенедикт и Франциск по-трудно се откриват, само че не че няма. Наистина съм надълбоко убеден, че новият папа ще бъде верният човек, който ще избере по ентусиазъм на Св. Дух верните насоки. Главният настоящ инструмент в избора на нов папа не е конклавът, а е Св. Дух. Бог работи посредством хората, съответно, посредством избрани лица, които са призвани да извършат тяхно служение. И аз съм сигурен, че те пък ще го извършат по най-хубавия метод.
- Когато обсъждаме ролята на Църквата, доста значим въпрос е до каква степен младежите през днешния ден са вярващи.
- Аз мисля, че без значение от възрастта си всеки човек е естествено податлив към вярата. Вярата е нещо, което е вложено вътре в нас, в нашето ДНК, и зависи от нас и от ситуацията към нас по какъв начин го развиваме.
От фамилията зависи дали ще предразположи своите деца към това чувство на вярата. То може да бъде неразвито, може от време на време да се търсят заместители, всички сме очевидци на трагични образци за това, само че това го има.
Ето в този момент се отсрочи канонизацията на Карло Акутис, който умря на 15 години през 2006 година, той би могъл да ми бъде наследник. Той беше инфлуенсър, един младеж, който работеше с интернет, играеше футбол, обичаше с раница да върви в планините. Обичаше всичко това, което би могло да обича един младеж, който обаче обичаше Бог и евхаристията и който самичък извести своята гибел.
- Доколко актуалните младежи са хора, който нямат боязън от Бога?
- По-големият проблем е за мен дали и възрастните знаят, че би трябвало да имаме обич към Бога. Страхопочитанието е по-различно от страха. В манталитета на по-възрастните генерации съществува едно разбиране, че Бог работи на правилото наказване за всеки грях и премия за положително държание. Божият наследник ни откри, че Господ не работи тъкмо по този начин, а с състрадание. И папа Франциск доста способства, с цел да се открие в допълнение тази същинска хубост на Божието лице. В прочут смисъл милосърдието е ключовото разбиране на ръководството на починалия папа. Така че по-скоро вместо да научим някой да има боязън от Бога, дано първо да го научим да има обич към Бога. Тогава ще почне да има обич към самия себе си, да има обич към другите и да има благоговение и към Бога, и към самия себе си, и към другите.
- Как са съвместими обаче новите технологии, изкуственият разсъдък и обществените мрежи с вярата в Бог?
- Всичко е съвместимо, когато има верния и правилен метод на приложимост и желанието да бъде употребявано за положително. Давам образец с папа Франциск, който имаше девет акаунта и към 52 милиона почитатели. Да, обществените мрежи дават една голяма естрада. Средствата за връзка сами по себе си са неутрални. Нито положителни, нито неприятни. Зависи по какъв начин се използват. Някога са се тормозили доста, че с радиото и малкия екран надали не сатаната идва у дома. Със сигурност всички тези софтуерни открития на индивида са повече потребни, в сравнение с правят вреди, само че тъкмо тогава, когато са употребявани неточно.
- Каква беше връзката на папа Франциск с Българската православна черква? И какво го докара през 2019 година в България?
- Мисля, че на първо място беше желанието му да се срещне с локалната Католическа черква и да бъде посетител на българския народ, който в болшинството си е православен. И да бъде като един миг най-много за молитва за мир. Това беше едно от главните стремежи на папа Франциск, което, за жалост, не можа да се реализира. Но това, което се видя тогава, беше една чудесна среща с починалия към този момент патриарх Неофит, едно доста изтънчено от страна на БПЦ гостолюбие към папата, който остана, най-малко по този начин подразбрах, с доста положителни усещания.
- А какви са спомените от вашите персонални срещи с Франциск?
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ